Уродлив и тъп: крал Карлос II е известен като най-грозният владетел в историята

Уродлив и тъп: крал Карлос II е известен като най-грозният владетел в историята

Свикнали сме да възприемаме кралете и кралиците като най-красивите създания. Представата ни е за дълги, изящни рокли, пищни костюми, тежки корони…

Но… има крале, които са далеч от този образ. И по-конкретно един – Карлос II, крал на Испания.

Той бил последният хабсбургски владетел на  Испания. Останал е в историята не с велики дела, а с изключително грозния си външен вид. Не, сериозно!

И това не било по негова вина – семейството му искало да запази кръвната си линия.

Карлос II от Испания е роден на 6 ноември 1661 г. и станал крал през 1665 г., когато бил едва четиригодишен. Майка му управлявала като регент в продължение на 10 години, докато Карлос поотрасне.

Embed from Getty Images

Карлос бил роден в тежък политически момент, в който Хабсбургите се опитвали да контролират цяла Европа.

Хабсбургите са австрийска династия, която искала да завладее френския трон. Представители на тази фамилия управлявали Холандия, Белгия и части от Германия. Карлос II обаче не бил добър управник – той бил твърде грозен, твърде тъп и твърде деформиран, за да управлява правилно Испания.

Това се дължало на 16 поколения кръвосмешения. Хабсбургите били силно решени да задържат властта си, че често се женели за кръвните си роднини. След 16 поколения кръвосмешения се появил Карлос – той бил с толкова „чиста“ кръв, че баба му и леля му били един и същи човек. (примерно – родила е баща му и е сестра на майка му, или нещо от този род)

Става по-зле.

Най-забележителната черта на Карлос била неговата челюст – известна като челюстта на Хабсбургите, която го идентифицирала като част от кралското семейство. Челюстта му била толкова деформирана, че двата реда зъби не се срещали.

Embed from Getty Images

Кралят дори не можел да дъвче храната си. Освен това езикът на Карлос бил толкова голям, че едва можел да говори. Не му било позволено да ходи, докато не пораснал напълно. А семейството му дори не си направило труда да го образова. За капак на уродливата си външност, кралят бил глупав, следователно зависим от околните.

Карлос почти не можел да ходи, защото краката му не издържали тежестта му.

Първата му съпруга е Мария Луиз Орлеанска, която му била племенница. Тя не искала да се омъжва за него – смятала го за грозен, болен и страшен.

Мария умряла 1689 г. без да роди наследник. Испанският монарх изпаднал в депресия след смъртта й. Всъщност депресията била често срещана сред Хабсбургите, както и подаграта, воднянката и епилепсията. Но всички си приличали по едно – долната челюст.

Embed from Getty Images

След смъртта на Мари, съветниците на краля му препоръчали да се ожени повторно. И само няколко седмици след кончината на Мария, Карлос сключил брак с Мари-Ан от Нойбург. Родителите на Мари-Ан имали 23 деца, така със сигурност Карлос щял да има поне един наследник, нали? Грешите! Карлос бил импотентен.

Той вероятно е страдал от поне две генетични заболявания. На първо място е страдал от дефицит на хормоните на хипофизата, благодарение на което бил нисък, слаб, импотентен и с храносмилателни проблеми.

Страдал е и от дистална бъбречна тубулна ацидоза, състояние, характеризиращо се с кръв в урината, слаби мускули и необичайно голяма глава.

Embed from Getty Images

Разбира се, Карлос нямал никаква вина за всичко това. Причината за грозният му външен вид и здравословните му проблеми се дължали на поколения и поколения кръвосмешения.

По ирония Хабсбургите смятали, че родът им ще оцелее само ако се женят един за друг.

Карлос II умрял през 1700 г. на 39 години. Тъй като нямал деца, смъртта му станала причина за 12-годишна война в Европа, известна като Войната за испанското наследство. Управлението на Хабсбургите приключило.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.