10 ( и повече) удивителни факта за Айфеловата кула (ВИДЕО)

Айфеловата кула ръждясва

Айфеловата кула е един от най-посещаваните туристически обекти в света. Кулата носи името на своя инженер – Густав Айфел, чиято фирма я проектира и изгражда. Всяка година, за да видят „Желязната дама“ в Париж отиват близо 7 милиона туристи. Тя привлича и хиляди влюбени.  В ресторант Le Jules Verne се правят средно по две предложения за брак на ден.

Събрали сме някои от най-интересните факти за тази забележителност.

  1. Изградена е като входна арка на Световното изложение

Кулата е основният експонат на експозицията Universelle от 1889 г. (Световно изложение), проведено в чест на стогодишнината от Френската революция. Един от участниците – сър Джон Бикерстаф, кмет на Блекпул – бил толкова впечатлен от новата атракция, че построил подобна кула на английското крайбрежие.

Embed from Getty Images

  1. Построена е само за две години

Строителството на Айфеловата кула започва през 1887 г. и продължава 2 години, 2 месеца и 5 дни – рекорд за тогавашно време. Официално е завършена на 31 март 1889 г. Строителството ѝ струва 7 800 000 франка.  В него участват 300 работници. За бързия строеж способстват висококачествените 1700 общи чертежи и 3629 детайлни скици с указани точни размери на всички детайли. Не е имало детайл по-тежък от три тона, за да се облекчи строителството.

Embed from Getty Images

  1. Давност 20 години

Първоначалният договор с Айфел е кулата да се демонтира след 20 години. Но съоръжението се радва на огромен интерес от гостите на Париж. До края на годината са изплатени повече от три четвърти от разходите по строителството. Няколко години по-късно Айфеловата кула намира ново приложение. През октомври 1898 г. Йожен Дюкрете провежда първия сеанс на телеграфна връзка между Айфеловата кула и Пантеона, разстоянието между които е 4 км.

Embed from Getty Images

  1. Радиоизлъчване

Друга причина да бъде оставена са започналите научни експерименти, които се извършвали от нея, и по-специално първите радио излъчвания. На върха на кулата има радиоантена, която е използвана по време на Втората световна война да прихваща съобщения от германското разузнаване.

Embed from Getty Images

  1. 41 години държи рекорд

Кулата е висока 324 метра, приблизително колкото 81-етажна сграда. Четиридесет и една (41) години държи рекорда за най-висока конструкция в света, докато не се появява „Крайслер Билдинг“ в Ню Йорк през 1930 г. Кулата има три нива, достъпни за посетители, с ресторанти на първото и второто ниво. Най-горната платформа е на 276 метра над терена. През Първата световна война Айфеловата кула е била много полезна, тъй като от върха ѝ военните са можели да изпращат сигнали директно към войските на фронтовата линия.

Embed from Getty Images

  1. Впечатляващи размери

Айфеловата кула тежи 10 100 тона. Възможно е да се изкачиш на върха ѝ, но има 1665 стъпала. Повечето хора ползват асансьорите, които изминават 103 000 км на година. Кулата съдържа 18 000 метални части, свързани заедно с 2,5 милиона нитове.  Пребоядисването на кулата, което се случва на всеки 7 години, изисква 60 тона боя. Впрочем Айфеловата кула невинаги е била кафеникаво-ръждива. През 1889 г. е била боядисана в жълто, а от 1954 и 1961 г. е била решена в кафяво-червената гама.

Embed from Getty Images

  1. Френските интелектуалци я мразят

„Ние, писатели, художници, скулптори, архитекти и страстни привърженици на до днес недокоснатата красота на Париж протестираме с цялата си сила, с цялото си възмущение от името на пренебрегнатия френски вкус, срещу издигането… на тази безполезна и чудовищна Айфелова кула… За да доведем аргументите си докрай, представете си за миг неуравновесена, нелепа кула, доминираща над Париж като гигантски черен комин, смачквайки под варварската си маса Нотр Дам, Кулата „Сен Жак“, Лувъра, Купола на Инвалидите, Триумфалната арка, всички наши унизени паметници ще изчезнат в тази призрачна мечта. И за двадесет години… ще виждаме, протегната като мастилено петно, омразната сянка на омразния стълб от нитована ламарина“.

Това е записано в петиция до министъра на строежите, озаглавена Артисти срещу Айфеловата кула“ и публикувана във водещия всекидневник „Там“ на 14 февруари 1887 година. Сформиран е Комитет на тристате (по един член за всеки метър от кулата), воден от видния архитект Шарл Гарние и включващ видни дейци на изкуството, като Уилям Адолф Бугеро, Ги дьо Мопасан, Шарл Гуно и Жул Масне.

Embed from Getty Images

Мопасан определя кулата като „висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин“.

Мопасан започнал всеки ден да обядва в основата на Айфеловата кула, защото, твърдял той, това било единственото място в Париж, откъдето тя не се виждала.

  1. Густав Айфел си построил апартамент в кулата

Бащата на Айфеловата кула Густав Айфел си построил таен апартамент в произведението си, за да му завиждат всички. Там се събирал със свои приятели учени, с които извършвали експерименти в малката лаборатория до апартамента. Днес апартаментът още си е там, почти непокътнат, отворен за любопитните посетители. Вътре восъчните фигури на Айфел и дъщеря му посрещат американския учен Томас Едисън.

Embed from Getty Images

  1. Измамник я продава…ДВА ПЪТИ

Πpeз 1925 чexът Bиĸтop Лycтиг прочел cтaтия зa пpoчyтaтa Aйфeлoвa ĸyлa, в която се посочвало, че монументът ръждясва, а Фpaнция нe paзпoлaгa c дocтaтъчнo пapи, зa дa я peмoнтиpa. Aвтopът, чиятo cтaтия чeтe тoгaвa Лycтиг, пocoчвaла ĸaтo нaй-дoбъp изxoд oт cитyaциятa дa ce тъpcи ĸyпyвaч нa Aйфeлoвaтa ĸyлa. Taĸa в нeгoвoтo cъзнaниe ce родила идeятa дa oпитa дa я пpoдaдe. И го направил… цели два пъти. Toй фaлшифициpaл cвoитe дoĸyмeнти, успял дa пpoдaдe ĸyлaтa зa cĸpaп нa гoлям тъpгoвeц – Aндpe Πoacoн – за 50 000 долара, след което избягал с пapитe във Bиeнa. Πoacoн, зacpaмeн, чe бил измaмeн, пpиĸpил скучилото се, ĸoeтo помогнало нa Лycтиг дa ce въpнe в Πapиж и дa пpoдaдe ĸyлaтa oтнoвo пo cъщaтa cxeмa, a cлeд тoвa избягал в CAЩ. Taм тoй станал фaлшифиĸaтop нa пapи и в ĸpaйнa cмeтĸa бил зaлoвeн и ocъдeн. Умрял в зaтвopa, нo до края на дните си бил горд с постъпките си.

Embed from Getty Images

  1. Нацистите се опитали да превземат Айфеловата кула

През Втората световна война, по време на германската окупация на Париж, е направен опит за поставяне на знаме със свастика на величествената желязна кула, за да покажат, че столицата е превзета. Френските войници срязали кабелите на асансьорите, за да принудят Хитлер да изкачва стъпалата догоре. Той така и не го прави и затова остава изразът “Хитлер покори Франция, но не и Айфеловата кула”. Кулата е реквизирана от Вермахта, за да служи за комуникация с войските. Инсталиран е единственият телевизионен предавател и единствената телевизионна станция в Европа по време на войната.

Embed from Getty Images

Бонус факти:

  • През 2007 година жена се „омъжва“ за Айфеловата кула. Тя се казва Ерика Айфел и е приела фамилията на своя „съпруг“.
  • Изобретателят Франц Райхелт загинал, скачайки от Айфеловата кула, докато тествал парашут по собствен дизайн.
  • Под кулата има бункер и тунел, който води до военното училище в близост.
  • Височината на Айфеловата кула се променя с около 15 см в зависимост от атмосферните и температурни колебания.
  • Айфеловата кула първоначално била предназначена за Барселона.
  • Густав Айфел проектирал не само Айфеловата кула, но и Статуята на свободата в САЩ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.