100 000 години война: Най-страшните противници на хората са били неандерталците

Какви са били отношенията между изчезналите вече неандерталци и предците на съвременни хора? Това е въпросът, чийто отговор може да ни каже много и за самите нас. Преди около 600 000 години човечеството се разделило на две. „Нашата“ група, на Homo sapiens, останала в Африка и дала начало на съвременните хора. Другата тръгнала по сушата – в Азия и след това в Европа, ставайки Homo neanderthalensis – неандерталците. Между двата човешки вида е имало известно кръстосване, но те се различни, макар и сродни.

Някои учени смятат, че явление като войната не е било изначално присъщо на поведението на хората и неандерталците и че тя е по-късно явление. Биологията и палеонтологията обаче рисуват по-тъмна картина. Неандерталците вероятно са били опитни бойци и опасни воини, съперничещи на съвременните хора, пише в своя статия Никълъс Р. Лонгрич, старши преподавател по еволюционна биология и палеонтология в Университета на Бат, Великобритания (тук със съкращения).

Хората и неандерталците са  изключително сходни в черепната и скелетна анатомия, споделяме 99,7% от нашата ДНК. Поведението на неандерталците е било удивително като нашето. Палели огън, погребвали мъртвите си, правели модни бижута от миди и животински зъби, изработвали произведения на изкуството и каменни светилища. Нищо чудно общите неща в поведението да се простират и върху склонността към война, която се наблюдава и при хищниците, ловуващи в групи.

Археологическите сведения потвърждават, че неандерталците са били всичко друго, но не и мирни. Опитни ловци на едър дивеч, те използвали копия, за да свалят елени, козирози, лосове, бизони, дори носорози и мамути. Логично е, че не биха се поколебали да вдигнат оръжие, ако техните семейства и земи са застрашени. Археологията предполага, че подобни конфликти са били нещо обичайно.

Някои  наранявания по останките от неандерталци биха могли да бъдат получени при лов, но моделите на други съвпадат с очакваните при хора, участващи в междуплеменна война.

Праисторическата война оставя ясни следи. Удар с бухалка по главата е ефективен начин за убиване. Това са бързи, мощни, прецизни за времето си оръжия. Не е учудващо, че останките от праисторическите Homo sapiens често показват травма на черепа. Неандерталците също.

Характерна бойна рана е фрактурата на парирането – счупване на предмишницата, причинено от отблъскване на удари. И хората, и неандерталците се оказват с много счупени ръце. Поне един неандерталец от пещерата Шанидар в Ирак е бил прободен с копие в гърдите. Такова нараняване е било особено често срещана при млади неандерталци.

Някои рани биха могли да бъдат получени при лов, но моделите съвпадат с тези, очаквани за хора, участващи в междуплеменна война – дребен, но интензивен, продължителен конфликт. Войни, доминирани от набези в партизански стил и засади, с по-редки битки.

Много хора смятат, че групите не далечните ни прадеди със своите по-добре и оръжия и най-вече лъковете, са завладели лесно от неандерталците от най-добрите земи в Европа. Това е заблуда. Най-доброто доказателство, че неандерталците не само са се борили, но и понякога са превъзхождали по време на война е, че те са ни срещнали и не са били незабавно пометени.

В продължение на около 100 000 години неандерталците се противопоставяли на експанзията на съвременния човек. Възможно е това да е причината да ни е отнела 100 000 години да излезем от Африка, а не враждебната околна среда. Просто неандерталците вече са били превзели Европа и част от Азия. Едва ли двата вида са се договорили за мирно съвместно съществуване.

Най-вероятно в продължение на хиляди години сме тествали техните бойци и в продължение на хиляди години сме продължавали да губим. Първоначално в оръжията, тактиката, стратегията сме били сравнително еднакви.

Първоначално освен, че неандерталците са превъзхождали физически, са имали и тактически и стратегически предимства. Те са заемали Близкия изток в продължение на хилядолетия, без съмнение са получили задълбочени познания за терена, сезоните, как да живеят от местните растения и животни. По време на битка масивната им мускулеста конструкция трябва да ги е направила опустошителни бойци в близкия бой. Огромните им очи вероятно давали на неандерталците превъзходно зрение при слаба светлина, позволявайки им да маневрират на тъмно за засади и набези по зори.

Накрая обаче нещата се преобърнали. Не знаем защо. Възможно е заради изобретяването на превъзхождащи оръжия с далечен обхват – лъкове, устройства за хвърляне на копия и бухалки. Пъргавите Homo sapiens с леко телосложение вече можели да тормозят мощните неандерталци от разстояние, използвайки тактика „удряй и бягай“. Или може би по-добрите техники за лов и събиране позволяват на хората да хранят по-големи племена, създавайки числено превъзходство в битката.

Примитивният Homo sapiens нахлува от Африка преди 200 000 години, но са му били необходими над 150 000 години, за да завладее неандерталските земи. Това не е било блицкриг. Ако неандерталците са били или пацифисти, или по-лоши воини, са щели да изгубят бързо, а не след десетки хиляди години война на изтощение. В крайна сметка сме спечелили. Но това не е станало, защото те са били по-малко склонни да се бият. Според автора ние вероятно сме станали по-добри във войната от тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.